БЛАГОВЕСТИЕТО – ВЪЗДУХ ЗА ДРОБОВЕТЕ МИ И КРЪВ ЗА СЪРЦЕТО МИ

 Интервю с Вили Боршукова

Вили Боршукова – съпруга, майка на 3 деца, бизнес човек, но най-вече – служител и войн на Господа. За себе си тя казва, че дошла от дъното на греха. Отива за първи път на църква през 2000 г. и го прави от бунт, за да „бие сектантите” (както сама казва).От първото влизане в Божия дом, Господ докосва сърцето й и тя взима решение да Го следва. От тогава животът й се променя коренно. Днес Вили Боршукова казва, че не иска да спира да говори за Бога. Открила е какво е служението й като християнин – да споделя благата вест с хората, и го прави непрекъснато. Говори разпалено и държи на мнението си, че смисълът в живота ни се определя от това какво правим за Бога.

Вили, как Бог те изгражда в служението ти?

Бог ми дава сили, иска да говоря за Него на всички хора, с които имам някакъв контакт, да разказвам за това, което е направил и това, което може да направи. За мен да благовествам е като въздух за дробовете ми и кръв за сърцето ми. Ако не го правя ежедневно, мога да умра, не се чувствам нахранена, не са „заредени” батериите ми. Душата и духът ми се хранят от споделянето на вестта за спасение.

Но преди година изпаднах в тежък душевен и духовен колапс. Привидно нищо в живота ми не се беше променило. Но поради служебни ангажименти, постепенно благовестването загуби челното място в приоритетите ми. Около сърцето ми се оформи една черупка на безразличие. Бях изтощена, отпаднала, депресирана и всичко това, защото не ми оставаше достатъчно време да говоря на хората.

Малко след този период Бог допусна да вляза в болница заради сериозни здравословни проблеми. Претърпях операция и преживях много физическа болка. Прекарах там един месец. Това беше време на оздравяване на душата и духа ми, време на пропукване на черупката и излизане от колапса. Беше период на отрезвяване. Имах много време, което прекарах в  молитва. Започнах да се моля Бог да върне Духа Си мощно върху мен, да ми даде сили и възможности за служение. И нещата се случваха. Започнах да говоря за Бога на всички – пациенти, доктори, сестри. Не пропусках възможност! През цялото време, от първия до последния ден в болницата, говорех за Исус.

Как ти се отрази този период?  

Разбрах, че нищо друго няма толкова силно значение в живота ми, както служението да показвам на хората Исус и да им говоря за спасението. И всъщност осъзнах, колко важно е живота на християнина да бъде посветен на Бога. Ако се чудите защо сме отчаяни, защо ни боли, защо не можем да се справим с трудностите, ето го отговорът: Служението ни не е достатъчно! Но ако мислите ни са заети постоянно с идеи как да благовестваме, на кого да кажем за Исус, как да поканим приятелите си на църква, как да помогнем или да насърчим някой, който има нужда, тогава няма как да изпаднем в отчаяние и слабост на духа.

Не се ли уморяваш? Какво те крепи и кое ти дава сила?

Според мен човек в активно служение не може да се умори. Когато благовествам, независимо колко съм уморена от работа, душата ми се храни и духът ми е привдигнат. Тялото ми се изпълва с духовен адреналин! И започвам да искам повече и повече. Питали са ме, защо при мен нещата се случват? Защо хора, на които говоря, приемат Исус и идват в църква? Ами защото благовестването е опитност! Колкото повече благовестваш, толкова по-добре започваш да го правиш. Силата на поста също подкрепя служението. С пост се извоюват големи и невъзможни битки! Искам да виждам повече и повече силата на Святия Дух, защото това дава сила на живота ми, осмисля съществуването ми. Аз знам за какво живея!

В ежедневието си се срещаш и работиш с много хора от шоубизнеса, хора с разнообразен живот и задоволени потребности. Говориш за Бога и на тях. Как го правиш и как реагират те?

Говоря им направо. Аз съм човек с немалък бизнес и управлявам много дейности едновременно. Добър мениджър съм. Хората около мен, познатите ми, бизнес партньорите ми, личностите от шоубизнеса виждат това и много пъти са ме питали как успявам, как се справям? Защо не избирам измамата? Питат ме от къде имам тази сила, какво ме стимулира? И им казвам кое е най-важно в живота ми – Бог! А и начинът на живот, библейските принципи се забелязват. Това изгражда доверие в другите и ги кара да се съобразяват с мен, да ме чуят. Уверена съм в Божията сила и им давам възможност като се моля за тях да видят Божията милост.

Какво става с тях след това?

Някои приемат, други – не. В момента наблюдавам период на съживление. Покайват се хора, на които съм говорила преди много години и съм се молила за тях дълго време. И това е за слава на Бога. Идват на църква и истината е, че в началото се чувстват неудобно. Все пак са публични личности. Но когато хората в църквата започнат да ги виждат редовно, неудобството изчезва. Вярвам, че Бог ще върши още чудеса и не спирам да говоря за Неговата жертва! И това ми носи благодат. Формулата ми да не изпадам в депресия и отчаяние е благовестието!